Най-якият ден с каяк и рафтинг инструктор Борислав Пауновски – Бочи

Нашият приятел Борислав Пауновски-Бочи е професионален каяк и рафтинг инструктор, който е известен укротител на дивите води на река Струма. За Бочи няма трудна река и той успява да докаже уменията и професионализма си по реките на Аляска, Южна Африка и Централна Америка.

Как реши да се занимаваш с това и какво ти носи този „спорт“ ?

Всъщност, не съм го решавал аз. Баща ми е един от първите гидове по Струма и от малък ме взимаше в реката. И така постепенно в мен се зароди любовта към реката и прерастна в страст. А сега в свободното си време активно се занимавам с каяк в бързи води.

Какво е чувството да си „отговорен“ за едни от най-вълнуващите
моменти в живота на толкова много хора?

Не е лека тази отговорност. Имам приятели, които не желаят да я поемат и не станаха рафтинг гидове именнно заради това.

Кои са най-опасните моменти/кога си бил на косъм от смъртта?

Не мисля, че съм бил на косъм от смъртта, но съм имал моменти, когато не съм контролирал ситуацията. С водата не можеш да се бориш, трябва да си играеш с нея. Може да си бил само 5 секунди под водата и ти се струват много дълги, а после ги помниш и разказваш много разпалено за тях дълги години. За теб е било много страшно, дори отстрани да не изглежда опасно.

Какво ти носи адреналинът?

В адреналинова ситуация е нужна съсредоточеност, иначе настъпва паника. Когато усетиш, че адреналинът се надига, трябва да забравиш за всичко останало, да се отпуснеш и да изживееш мига. Накратко, гониш две състояния – пълно спокойствие и концентрация.

За какво трябва да се подготвят хората?

Как за какво? Да се намокрят, разбира се 🙂 Също така да се отпуснат по течението, излизайки от зоната си на комфорт.

Кои са най-честите притеснения, които имат хората,
преди да се впуснат в такова приключение?

Хората имат всякакви притеснения и при всички те са различни. В общи линии, колкото хора има, толкова са и притесненията. Никое притеснение не бива игнорирано и се стараем всички да се чувстват спокойни и сигурни в това, което предстои.

Защо избра да работиш точно с adventures.bg?

Професионализъм и отношение. Харесва ми, че се разбираме с две приказки, без излишна помпозност и заобиколки.

Борислав, цял живот си бил рафтинг и каякинг ентусиаст
разкажи ни за най-красивите и екстремни места, където си карал? 

Трудно е да се каже. Най-красивото място на което съм бил е Коста рика – река Чирипо. Цял ден пътувахме с джипове само да стигнем до реката. И един цял ден се спускахме по река клас пет сред джунглата. Не знаех, че е възможно рафт лодка да минава през такива бързеи. Каньонът беше много дълбок. Имаше водопади, които директно се вливаха в реката. Чувството да си там е невероятно.

Най-екстремната река, по която съм се пускал с рафт и каяк е в Африка – река Замбези. Това е и най-известната река за рафтинг и каяк в света. Трасето за спускане е точно под водопада Виктория. Огромна река с топла вода и бързеи клас 4. Вълните са толкова мощни, че първите пъти директно ни обръщаха назад през глава с каяка.

Каква е разликата между тези места,
за които разказа и реките в България?

Климатът е друг, речното корито и дебита на водата е много различен. Там има много малко човешка намеса и усещането е друго. Всеки свързва Аляска с осем месечната зима, дългите дни през лятото с незалязващо слънце, дългите нощи през зимата, само с няколко часа на ден светлина и северното сияние. За мен, както и за много други каякари, тази земя винаги ще си остане една от топ 3 дестинациите за каяк в Америка. Километри недокосната природа, бързи буйни реки без баражи и ВЕЦ-ове.

В нашите реки винаги се намира някой, който да копае, реже дървета, строи мостове, които падат,  хвърлят гуми и боклуци и стърчат железа. Малко са местата в България, където има развит туризъм и дори там искат да строят магистрала. Добър пример е Кресненското дефиле – има алтернативен маршрут за магистрала, местните имат поминък от туризма покрай реката, дефилето се чисти и се поддържа от природозащитници, но има ясно желание да се защити този природа.

Има ли разлика между клиентите в България и Аляска,
където също си бил инструктор?

Да, разбира се.

В Щатите хората не си дават много зор, искат да се спускат без да гребат. Не всички, но мнозинството са така. Имаме специални лодки, където гида управлява без гребци. Докато в България хората са по-активни, искат да гребат, искат да носят лодката, по-забавно им е, когато им е трудно и има предизвикателства.

Приблизително колко часа имаш във водата и колко на брой спускания?

В Аляска сезонът е дълъг, както и самия ден е доста дълъг. Там сме правили до 4 спускания на ден. Като започнем от 7 сутринта и доста често сме приключвали в 10 вечерта. Там съм минал над 10 000 км в реката. Като се замисля, в България трябва да са по-малко като километри.

Клубът е семеен бизнес.
От колко време съществува и как се спогаждате помежду си толкова време? 

Тази година празнувахме 10 години от стартирането на клуба. С комуникация и желание всичко се оправя. Изключителни съм благодарен на баща ми и сестра ми, които помагат много.

Знаем, че си част от доста социални инициативи, можеш ли да ни разкажеш поне за една (тази която в момента ти е най-легнала на сърцето)?

Често организираме почиствания, работим с хора с увреждания. Също така отделяме много време в обучение на водни спасители за бързотечащи реки. Работим с БЧК, Планинско спасяване Пазарджик, Доброволните формирования към Столична община и сме член на асоциацията на доброволците в България. Най-присърце ми е инициативата „Спаси Кресна“. Тя е „ЗА“ магистрала Струма извън дефилето. Опитваме се да запазим поминъка на местните хора и спокойствието им.

Какво могат да очакват хората, когато се спуснат с рафтинг?

Спомени за цял живот.

Кое е най-голямото предизвикателство в реката?

Екипната работа. Това да накараш 6 човека, които никога не са гребали, да използват правилна техника и да има пълен синхрон си е истинско предизвикателство.

Кое е най-хубавото нещо, което откриваш в рафтинга?

Запознанството с хора, които имат интересни истории и професии. Научаваш любопитни неща и разбираш колко пъстър е светът. И обичам да уча нови неща. Ходил съм на много курсове за рафтинг гидове и за спасители.

Има ли хора, които след едно спускане са продължили да се занимават с това професионално?

Да. Приятелят ми Сашо Джизъса. Дойде като турист с приятели и толкова му хареса, че после отдели година да се научи да гидства рафтове. В последствие се запали по каяк в бързи води и отидохме заедно на река Замбези в Африка. В момента е гид с най-висок клас лиценз.