Каякинг приключения

Каякинг

Ако се интересувате от екстремни спортове, сигурно сте виждали обяви за каякинг по реките Искър, Струма, Камчия, в язовир Огняново, както и предложения за каякинг в гръцки дестинации. След като много отдавна ескимосите в Арктика се отправяли на лов с каяци, направени от тюленови кожи, и оформяли корпуса с кости от китове и дървени греди, вече любителите на силни усещания могат да се разходят по бързи реки, да се спускат от водопади или просто да се любуват на спокойната водна шир в модерни каяци.

Каякингът е олимпийска дисциплина – всъщност дисциплината е кану-каякинг, от 1936 година и дори има своя рекордьор по медали – шведа Герт Фредриксон, с шест златни и един бронзов медал, спечелени в периода между 1948 и 1969 година.

Какво означава думата „каяк“

Думата е произлязла по времето, по което са правени първите каяци. Вече пояснихме, че те са били от тюленови кожи. Затова и този вид лодки били наречени „каяк“, което означава „обтегнат“.

С какво обогатява каякингът освен с незабравими преживявания

Като всеки друг спорт каякингът допринася за подобряването на физическата форма.

Работейки с мускулите на горната част на тялото, гребците ги развиват, усъвършенстват и координирането на движенията.

Не на последно място, намирайки се сред природата, занимаващите се с каякинг се наслаждават на гледките и дишат чист въздух.

Развитието на каяка през годините

В миналото мажели обтегнатите върху дървена рамка или кости кожи на каяка с масло, за да ги предпазят от разяждащото действие на морската вода. А за задържане на каяка над водата към него закрепвали вътрешни органи на животни, пълни с въздух.

В началото на 20 век германците първи усъвършенствали конструкцията на този вид лодка, като я направили разглобяема.

По-нататък плавателността се увеличила многократно, тъй като започнали да правят каяците от стъклопластмаса. Лекотата и маневреността на корпуса на съвременните каяци се постигат чрез изработването им от пластмаса. За добра плаваемост се използват материали като дърво, карбон, кевлар.

Какво представлява самият каяк

Това е лека лодка, която е относително тясна. Задвижването й се извършва с двулопатково гребло. Местата в каяка могат да са едно, две, дори четири.

По какво се отличават каякът и кануто

Разликите между двата плавателни съда са малко – те се отнасят до начина на седене и до греблата. В каяка гребецът седи на дъното на лодката и гребе с гребло с две лопати, а в кануто е на едно коляно и гребе с гребло с една лопата, от едната страна.

Какво отличава каякинга на море

Разликата при морския каякинг е в размера и формата на лодката. Каякът за плаване по море е по-дълъг и дължината му достига до 5 метра. Носът му е повдигнат – целта е да се преодоляват по-лесно големи вълни.

Екипировката за каякинг

За защита на тялото по време на плаването са необходими неопренов костюм (понякога), спасителна жилетка, каска, боти за вода.

Каякинг по водопади

Спускането по водопад с каяк е предизвикателство. То е толова по-голямо, колкото по-висок е водопадът. Поставени са дори световни рекорди, със спускане от височина 56 метра.

Видове каяци

• слаломни – използват се при гребен слалом и са леки и маневрени, тъй като се изработват от стъкловлакно или карбон. Но тези лодки не са много издръжливи и нямат голяма устойчивост.

• каяци за родео – с тях се изпълняват елементи в свободен стил. Имат остри ръбове. Дължината им е до 2 метра и се изработват предимно от полиетилен, а напоследък и от карбон.

• Каяци за игра – също за елементи свободен стил – с умерено остри ръбове, по-голяма дължина от тази на каяците за родео. Обемът им е сравнително малък.

• Каяци за екстремни спускания – с по-плавно оформени линии за свеждане до минимум на съпротивлението на водата. Обемът им е голям, до 300 и повече литра, за да може да изплават бързо и да не се потапят до голяма дълбочина.

Как гребецът може да се изправи бързо отново при обръщане на каяка

Това било едно от основните умения, на които ескимосите учели синовете си. Връщането в хоризонтално положение се извършва с движение на бедрата. Това се нарича „ескимоско превъртане“; при него гребецът се обръща отново нагоре заедно със самата лодка.

А при морски каякинг, когато гребецът види, че може да получи травма от вълната, може нарочно да обърне лодката, за да избегне това.

Не е необходима специална физическа подготовка

При каякинга по по-лесни трасета не е необходимо да имате специална подготовка. Не е необходимо да умеете да плувате. Но за каякинг по река Искър например е необходимо да имате практика в плуването.

Интересни факти за каякинга

• Каякингът има своя светец покровител – Свети Инокентий от Аляска. Това е Иван Вениаминов, роден в Сибир през 1797. Още от малък иска да стане свещеник и през годините пътува между Сибир и днешна Аляска, за да проповядва. Осъществява пътуванията си с каяк, в управлението на който става експерт и печели почитанието на местните хора. През 1977 година е канонизиран от руската православна църква. Титлата не е официална, но много каякари го почитат.
• През Втората световна война каяци се използват от британските специални сили; използват се предимствата им – лекота, бързина и лесно разглобяване и съхраняване след мисии. В наши дни каяците също се използват във военни операции.
• Рекорд за продължително пътуване с каяк – над 50 000 километра. Той е поставен от Оскар Спек през 1932 година. Спек решава да започне пътешествието си от Улм в Германия и да достигне Кипър. Той продължава на изток и достига чак до Австралия. Пътешествието му трае до 1939 година. За съжаление там Спек е арестуван, тъй като Австралия воюва с Германия и гребецът остава в лагер до края на войната през 1945 година.
• Папа Йоан Павел II е бил страстен каякар – разбира се, преди да стане папа. Той притежавал сгъваем каяк и го вземал със себе си по време на почивки. Дори участвал в състезания.
• Най-голямата група от каяци и канута се събира на 24 септември 2011 година. Броят на лодките е 1902, а мястото е Инлет, щата Ню Йорк в САЩ. Неотдавна, също в САЩ, в Сътънс Бей, Мичигън, беше организирано събиране на 2099 лодки, но все още се чака официално потвърждение от Гинес. Според изискванията на Гинес лодките трябва да се докосват и да се задържат така най-малко 30 секунди. Това се проверява чрез заснемане от въздуха.