Момчил Риладжиев – за безмоторното летене

Той е бивш военен пилот, а сега координатор и помощник-инструктор по безмоторно летене и един от инструкторите, с които Adventures.bg има удоволствието да работи. 

Здравей, Момчиле! Бил си военен пилот, с какво ти помага това в работата ти в момента?

Служих 15 години във ВВС като офицер. През последните години от кариерата си и като заместник-командир на ескадрила, се научих детайлно да планирам, да организирам и анализирам полети във всичките им подробности, да изпипвам нещата, за да бъдат полетите безопасни, ефективни и полезни за всички участници в процеса.

 

Как реши да се занимаваш точно с безмоторно летене? 

Отдавна имам влечение към този въздушен спорт, първите ми самостоятелни полети бяха с L-29 през 1994 г., а първи полет с безмоторен самолет Blanik L-13 направих чак през 2008 г. Безмоторното летене никога не е безцелно, както понякога се случва с моторните любителски полети.

При безмоторното летене всеки полет е изпит, който трябва да издържиш. Изпит, в който се тества колко добре си планирал полета си, как излиташ и колко добре успяваш да се издигнеш с по-висока скорост. Да можеш да „четеш“ небето, да се задържиш за по-дълго време и да изминеш по-големи разстояния за по-кратко време.

Девизът “Напред и нагоре” се отнася най-вече за безмоторните самолети и за хората, които спортуват глайдинг или казано по друг начин – планеризъм. В безмоторното летене винаги е трудно да се издигнеш нагоре и да отидеш напред с колкото се може по-голяма скорост, докато при моторното просто даваш газ и заминаваш.

При нас всеки полет е спортно предизвикателство. И тук нямам предвид безопасността – напротив, ако говорим за безопасност, може да се каже, че безмоторното летене е по-безопасно, а безмоторните самолети са с много по-високо аеродинамично качество. Те летят много повече напред, отколкото надолу, в сравнение с моторните, и винаги са достатъчно близо до площадката за кацане, за да можеш безопасно да се приземиш.

Когато решиш да се отдалечиш на повече от един глайд от летището, тогава вече навлизаш в спортната зона, където трябва много решително да се задържаш, да преценяваш метеорологичната обстановка и да се движиш внимателно към целта си.

Когато си над планина, летенето става доста интересно, а планинското безмоторно летене е една друга вселена, за която може също много да се говори. Дунавската равнина и специално Лудогорието предоставят супер условия за летене над интересни хълмове, равнини и гори с множество удобни площадки за приземяване. Много ценна характеристика на Североизточна България и специално Лудогорието е, че там няма летене за военни цели и може да се лети доста свободно, почти всеки ден.

Как се развива глайдингът в България? 

Имаме прекрасни традиции в безмоторното летене и глайдинга. В периода 1997 – 2017 г. няколко частни аероклуба се опитаха да възродят планеризма като спорт, но не успяха да привлекат достатъчно желаещи за редовни занимания. След това отново започнахме да правим опити за интензивно развитие на глайдинга в България в три аероклуба и с много гостувания в Македония, Сърбия, Гърция и Румъния. Нашият спорт е колективен, той не е така индивидуален като моторното летене. На летището трябва да дойдат поне 4-5 човека, за да може да лети поне един от тях.

Чрез продажбата на резервации и добро планиране до 10 човека на ден могат да направят качествени опознавателни или спортни полети. През последните години възникнаха и 3-4 национални организации за планеризъм. Имаме вече и две одобрени и лицензирани организации за теоретично и практическо обучение. Много млади българи пък тренират в британски, австралийски, австрийски и други отлични клубове за глайдинг.

Един от най-вълнуващите моменти на летенето с безмоторен самолет е излитането. Разкажи ни повече за различните начини, по които се изстрелва един самолет без двигател. 

Най-често се излита чрез самолет влек. Моторен самолет изтегля планера на височина от 300 до 600 метра, за да може безмоторният да се “закачи” за термика.

На много места в Европа продължава да се практикува ластичното излитане – на бънджи. 3-6 души от всяка страна опъват въжето и самолетът излита от склона с помощта на доста мощен ластик, подобен на този, с който се правят бънджи скоковете от балон.

Друг интересен начин за излитане е автомобилният влек. За целта е нужен автомобил с автоматична скоростна кутия и мощност поне 180 к.с., специално въже, равна писта и равен път за колата.

Термика наричаме термичните движения на въздуха от земната повърхност нагоре, които са достатъчно силни, за да може безмоторният самолет да започне да набира височина или да запази тази, на която е. Ако не успее да го направи, той започва да се снижава надолу със скорост от половин-един метър в секунда и се приземява съвсем нормално и плавно.

В дъждовни дни или в такива, в които няма термики, те изтеглят до 200 – 300 метра и тогава се изпълняват полети по кръга, които са повече като тренировка за излитане и кацане и траят около 5-6 минути.

Доста по-различни са излитанията с моторна лебедка. Тя е 300-400 конски сили и за около 30 секунди безмоторният самолет се изкачва с 300 метра нагоре. Това са 10 метра в секунда и тук излитането може да се сравни с ускорението при изтребител Миг-29, ускорението до 100 км/ч е за около 2 секунди, което кара кожата на лицето ти да се опъне.

 

Как безмоторните самолети се задържат толкова дълго във въздуха?

Казахме за термиката, в България тя възниква в дните между Великден и Димитровден и се появява там, където има по-силно нагрята земна повърхност, примерно изорана нива с по-тъмен цвят. Тя се нагрява по-силно, а ако до нея има някаква зелена гора, то на границата между тях се образува и откъсва едно балонче с топъл въздух, което постепенно става като термичен комин. Когато планерът застане в този комин, работата на пилота е да кръжи вътре и да се издига нагоре.

В летния сезон в България може да се достигне до 2000-2500 метра надморска височина, а примерно в Намибия може да достигнеш и до около 6000 м. След една термика може да се стигне до друга, която е на 3-4 километра разстояние, и така дори да обиколиш цяла България с безмоторен самолет.

Другият начин e т.нар. наветрено склоново реене или динамика. При него имаме обдухван от вятъра склон,  по чиято дължина се движиш. Ако знаеш какво правиш, по този начин можеш да се задържиш и няколко денонощия. Има такива рекорди от зората на планеризма, тогава са се редували да спят вътре в самолета, за да постигнат рекорди по продължителност, но впоследствие са разбрали, че това е безсмислено.

Другият начин е т.нар. конвергенция. При нея една голяма въздушна маса се придвижва и побутва друга въздушна маса, която се издига, a безмоторният самолет застава на образувалата се конвергентна линия, на която задържа височината си или доста енергично набира.

Четвъртият начин е така наречената дълга или планинска вълна. Вятърът трябва да е с определени параметри и във височината, така че да възникне вълна. Когато се изкачваш в нея, подобно на сърфист, се чува звук като от реактивен самолет. Изкачваш се нагоре с от 1 до 10 метра в секунда и можеш да стигнеш и над облаците. При планинска вълна в Пиренеите например можеш да достигнеш до 6000 метра без двигател, като над 3500 м вече задължително дишаш кислород. Рекордите на вълна над Витоша достигат до 10 -11 000 метра.

Кои са на-честите притеснения на хората, преди да се впуснат в такова приключение? 

Ами най-честият страх е, че ако пипнат нещо по педалите или лоста за управление, самолетът може да “падне”. Искам да им кажа, че няма такава опасност, самолетите са здрави и стабилни и не е толкова лесно да нарушиш полета им, затова и се наричат самолети, защото летят сами.

Други питат как така каца, като е без двигател? Ми доста добре каца, със скорост от 0,5 м/сек.

Повечето хора на борда искат да направят своето най-велико видео в живота, даваме им тази възможност с видео камера, за да може и ръцете им да са свободни. Инструкторът им дава възможност да се докоснат до пилотиране и завои с около 100 км в час.

Като цяло безмоторният самолет може да се управлява и с едното пръстче. Хората могат да завиват, да правят спирала, могат да правят заход, включване в кръга или някакво упражнение за захождане за кацане, естествено с помощта на инструктор.

Общоприетите правила в глайдинга не се нарушават, за да създадеш адреналин за хората, които може и да не са готови за това и после да не искат да се качат повече на самолет.

 

Каква е разликата между живота горе и живота долу? 

Горе с безмоторните самолети живеем като с птиците. Много често самите птици са ни учители и ни показват накъде и как да летим.

Имам опит над Пиренеите, където е изключително забавно. Там има едни лешояди, наречени буитрес. Те са като указатели накъде трябва да отидеш и как да летиш. Като разперят крилете си и достигат до 2,5 метра. Трябва да внимаваме и да не ги ударим, защото това може да бъде фатално и за самолета, а и самите те понякога могат да се разсърдят и да ни нападнат.

Отвисоко, особено над планината, е най-приятно да гледаш земята. България е като една човешка длан, а да летиш над тази разтворена длан е едновременно предизвикателство и вълнение.

Защо избра да работиш с Adventures.bg?

Когато се видяхме прецених, че е добре да си сътрудничим. До момента мисля, че работим много добре. Основната ни цел е популяризиране на спорта ни. През последните няколко години резервациите за него се преместиха изцяло в интернет, а преди трябваше да дойдеш на летището, за да си уредиш такъв полет.

Разчитаме на екипа на Adventures.bg и на техния професионален подход към маркетинга и рекламата, за добри продажби и за да се напълнят българските аероклубове, за да се възроди нашият прекрасен спорт, което ще ни осигури максимален брой кандидати за летене, обучение и лицензиране.